28 дек. 2022 г., 23:58

Помилване на младенеца

505 0 0

Жената е магия и следа. Да бъде тишина, не ѝ се нрави.

Мечтите ѝ сияят в резеда. Очите ѝ с искрите си се славят.

Велика е, защото ще роди деца от безопасната утроба.

Жената без тегоба ще плати цената на обществената злоба.
 

Накърмила честѝтия юнак, заголила гърдата си през юли,

прогонила беснеещия мрак и смела пред измислените кули,

жената – свидна дума на поет, куплети от милувките създава.

Животът ѝ, повярвай, е естет, издигнат над всеобщата гълчава.
 

Прощава и го прави от душа. Прегръща всяка болка и обича.

Прилича на политнали ята след милото хвърчило на момиче,

което се открива в светлина, изгубена в световните неволи.

Жената е врата към чудеса – далече от наложените роли.
 

Облечена в ефирна топлина, в ухание на пееща си лайка,

картината на нашата душа, на бебето и неговата майка

напява, че оставя се Следа, когато Любовта я нарисува.

Животът е притихнала Жена, която младенеца си целува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...