15 feb 2009, 10:10

Помислих, че за миг съм истински щастлива...

Poesía » Otra

1K 0 3

Падах, ставах и накрая
се изгубих в агонията
на безутешно страдащото
си сърце, което толкова
тежи, че вече съм с
наднормено тегло.

Никой не може да ме спре
да бъда безразсъдно обезумяла,
спонтанно импулсивна
и директно пряма...

По дяволите,
изкарах си ангелите...
Помислих, че за миг
съм истински щастлива,
а в същност съм сънувала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

posh` (Таня Атанасова)

Готино.Харесва ми!

2009-02-20T19:42:55+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Харесах.Желая ти сбъдване на хубавите сънища.

2009-02-15T18:38:05+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Явно-сърцето ти е увеличило размера си, защото в себе си е побрало много обич!
Събуди се - щастието те очаква!

2009-02-15T12:35:28+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0