Feb 15, 2009, 10:10 AM

Помислих, че за миг съм истински щастлива...

  Poetry » Other
1K 0 3
Падах, ставах и накрая
се изгубих в агонията
на безутешно страдащото
си сърце, което толкова
тежи, че вече съм с
наднормено тегло.

Никой не може да ме спре
да бъда безразсъдно обезумяла,
спонтанно импулсивна
и директно пряма...

По дяволите,
изкарах си ангелите...
Помислих, че за миг
съм истински щастлива,
а в същност съм сънувала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...