29 nov 2007, 22:58

Помислих си

1.2K 0 1
Помислих си за трудното,
сетих се за всичките беди,
прииска ми се да повярвам в чудното,
но знам, че щом се приземя, боли!

Замислих се за Светлето,
присъни ми се, че като звезда блести
и огрява пътя ни във тъмното,
СВЕТЛА е, огън дава ни, пламти!

И тихичко погледнах после в себе си
и тайничко си пожелах,
за мен да няма тежки ЖП прелези,
а повечко заразен смях!

Иии... погълна ме отново чувството,
чувството за неизвестността.
Ах, да е проклето пустото,
защо завися толкоз от упоритостта!

И с тия мисли слях се със отвъдното
и слях се със страха,
докоснах с пръстче тъмното,
обви ме вечността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...