Помислих си за трудното,
сетих се за всичките беди,
прииска ми се да повярвам в чудното,
но знам, че щом се приземя, боли!

Замислих се за Светлето,
присъни ми се, че като звезда блести
и огрява пътя ни във тъмното,
СВЕТЛА е, огън дава ни, пламти!

И тихичко погледнах после в себе си
и тайничко си пожелах,
за мен да няма тежки ЖП прелези,
а повечко заразен смях!

Иии... погълна ме отново чувството,
чувството за неизвестността.
Ах, да е проклето пустото,
защо завися толкоз от упоритостта!

И с тия мисли слях се със отвъдното
и слях се със страха,
докоснах с пръстче тъмното,
обви ме вечността!