10 ene 2013, 17:05

Помни

  Poesía » Civil
632 0 0

Красноречив, жив е моят речитатив.
Невинаги, но този път написан с молив,
изписан, мислено изографисан,
като в светилник тлеят имената
на всички тези хора, паднали
в спора за свободата. 

Да я има или няма
българската държава,
остана след Берлин неголяма.
Тази тема убягва на много хора,
но на мен доста често героите
присъстват ми в кръгозора
и жарка мисъл ме обладава
и още по-жарка, щом никоя
книга прочит не заслужава.
От младежта - покрусена
с цинизъм и неграмотност.
Но ето и аз мога да живея,
мога да дивея, да пея и смея

на американски. Но забравихме
така старателно Паисий Хилендарски.
Но знам, идва време на преклонение,
но не на робство, тирания
или подклаждано деление,
а облекчение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодор Брънков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...