Красноречив, жив е моят речитатив.
Невинаги, но този път написан с молив,
изписан, мислено изографисан,
като в светилник тлеят имената
на всички тези хора, паднали
в спора за свободата. 

Да я има или няма
българската държава,
остана след Берлин неголяма.
Тази тема убягва на много хора,
но на мен доста често героите
присъстват ми в кръгозора
и жарка мисъл ме обладава
и още по-жарка, щом никоя
книга прочит не заслужава.
От младежта - покрусена
с цинизъм и неграмотност.
Но ето и аз мога да живея,
мога да дивея, да пея и смея

на американски. Но забравихме
така старателно Паисий Хилендарски.
Но знам, идва време на преклонение,
но не на робство, тирания
или подклаждано деление,
а облекчение.