11 jul 2020, 20:54  

Помни ме винаги такава 

  Poesía » De amor
619 7 8

Вземи си четката, художнико!
Рисувай голото ми рамо!
Изобразявай невъзможното,
в което даже мен ме няма.

 

Макар, че аз съм вездесъщата,
струя в смеха ти и сълзите.
Изгарям до основи къщата
и я градя - от руините.

 

Смеси бои, до днес невиждани,
рисувай голото ми тяло.
Без думи - рамки, за зазиждане -
страстта - в оранжево и бяло.

 

Палитрата ти отесняла е
и четката - на две се счупи...
Любов картината побрала е,
душата ти за да откупи.

 

А утре щом си тръгна, виното,
отново ще те утешава...
Любов съм - византийско синята!
Помни ме винаги такава.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??