Помни ме винаги такава
Вземи си четката, художнико!
Рисувай голото ми рамо!
Изобразявай невъзможното,
в което даже мен ме няма.
Макар, че аз съм вездесъщата,
струя в смеха ти и сълзите.
Изгарям до основи къщата
и я градя - от руините.
Смеси бои, до днес невиждани,
рисувай голото ми тяло.
Без думи - рамки, за зазиждане -
страстта - в оранжево и бяло.
Палитрата ти отесняла е
и четката - на две се счупи...
Любов картината побрала е,
душата ти за да откупи.
А утре щом си тръгна, виното,
отново ще те утешава...
Любов съм - византийско синята!
Помни ме винаги такава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
