11 июл. 2020 г., 20:54  

Помни ме винаги такава 

  Поэзия » Любовная
531 7 9

Вземи си четката, художнико!
Рисувай голото ми рамо!
Изобразявай невъзможното,
в което даже мен ме няма.

 

Макар, че аз съм вездесъщата,
струя в смеха ти и сълзите.
Изгарям до основи къщата
и я градя - от руините.

 

Смеси бои, до днес невиждани,
рисувай голото ми тяло.
Без думи - рамки, за зазиждане -
страстта - в оранжево и бяло.

 

Палитрата ти отесняла е
и четката - на две се счупи...
Любов картината побрала е,
душата ти за да откупи.

 

А утре щом си тръгна, виното,
отново ще те утешава...
Любов съм - византийско синята!
Помни ме винаги такава.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, с прегръдка! П.П. Слушам и изпълнявам, Целувчице!
  • Оранжево и бяло... а много пъти го представят като черно и червено или лилаво и цикламено... "Оранжево и бяло" е тънкият връх на пламъка, не го виждаш вече, но ако го докоснеш ще се изгориш
    "Изобразявай невъзможното, в което даже мен ме няма." - Малко кофти задача, но поне една снимка ще му оставиш предполагам.. Хареса ми твоя художник, Наде!
  • Хей, Надежда!
    Не съм си представял, че си такъв изящен модел!
    Ателието мълчаливо помни...
    Страхотно!
  • Ей такава не бях те виждала! Да кажа ли, че искам още (като един нескромен Оливър Туист) или да не кажа ❣😉
  • Наде вълшебно е!
    Чудесна картина!✒✒✒
  • Вземи му и виното утре като си тръгнеш!
    Поздравления!
  • Никаква те няма. Липсваш 😭☀️
  • Закачаш се, Деничке -Зорничке. Ще видиш ти, като се прибера!
  • Ще те нарисувам! Нали съм художник 😁
Предложения
: ??:??