22 jul 2015, 13:23

Помниш ли

1.7K 2 3

Помниш ли как започна всичко,

с един случаен поглед и една усмивка,

как страняхме и се търсихме...

 

Помниш ли, колко разстояния и време преодоляхме,

как се изпращахме и се чакахме,

но винаги се намирахме...

 

Помниш ли нашите стотици нощи,

сънливите ми очи сутрин,

рошавата главичка и "още пет минутки"...

 

Помниш ли как ти четях книга,

как гледахме филми завити с едно одеало

и как играехме игри, оставяйки те понякога да побеждаваш...

 

Помниш ли още как ухаеха цветята в нашето кафе,

магазинчето, което имахме в мечтите си

и ни изпълваше с надежда...

 

Помниш ли нашите неродени деца,

как бяхме щастливи само с мисълта за тях,

имената им... помниш ли...

 

Помниш ли, или времето заличи всичко,

време, как исках да спре,

как исках да уловим мига и да не го пускаме... Завинаги

 

Помниш ли

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...