Помниш ли
Помниш ли как започна всичко,
с един случаен поглед и една усмивка,
как страняхме и се търсихме...
Помниш ли, колко разстояния и време преодоляхме,
как се изпращахме и се чакахме,
но винаги се намирахме...
Помниш ли нашите стотици нощи,
сънливите ми очи сутрин,
рошавата главичка и "още пет минутки"...
Помниш ли как ти четях книга,
как гледахме филми завити с едно одеало
и как играехме игри, оставяйки те понякога да побеждаваш...
Помниш ли още как ухаеха цветята в нашето кафе,
магазинчето, което имахме в мечтите си
и ни изпълваше с надежда...
Помниш ли нашите неродени деца,
как бяхме щастливи само с мисълта за тях,
имената им... помниш ли...
Помниш ли, или времето заличи всичко,
време, как исках да спре,
как исках да уловим мига и да не го пускаме... Завинаги
Помниш ли
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
