20 jul 2007, 22:33

Помниш ли?...

  Poesía
1.1K 0 1
На баба и дядо :)

Повтарят "Помниш ли, помниш ли,
помниш ли тези далечни години?
Помниш ли лудите детски игри,
младите, живи, наивни очи?
Смехът, помниш ли детския смях
и безгрижните, чисти души?
Помниш ли как лудо заби
моето младо и диво сърце...
Ах, помниш ли, помниш ли, кажи,
щом то срещна твоите очи?
Първата любов как силно пари,
туй не се забравя, помниш го, нали?"
И усмихват се ведро старите очи.
"А вече побелели са нашите коси,
душите увяхват, но споменът гори...
"Помниш ли" това остана ни сега,
но то стига да усмихне старите лица.
"Помниш ли" това ни крепи,
но то стига да накара старото сърце
отново да тупти..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...