20.07.2007 г., 22:33

Помниш ли?...

1.1K 0 1
На баба и дядо :)

Повтарят "Помниш ли, помниш ли,
помниш ли тези далечни години?
Помниш ли лудите детски игри,
младите, живи, наивни очи?
Смехът, помниш ли детския смях
и безгрижните, чисти души?
Помниш ли как лудо заби
моето младо и диво сърце...
Ах, помниш ли, помниш ли, кажи,
щом то срещна твоите очи?
Първата любов как силно пари,
туй не се забравя, помниш го, нали?"
И усмихват се ведро старите очи.
"А вече побелели са нашите коси,
душите увяхват, но споменът гори...
"Помниш ли" това остана ни сега,
но то стига да усмихне старите лица.
"Помниш ли" това ни крепи,
но то стига да накара старото сърце
отново да тупти..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...