Помниш ли изгрева над морето?
Помниш ли залеза над равните полета?
Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?
Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.
Желая отново да съм така усмихната и щастлива.
Допуснах те, за да опознаеш моя свят, но ти бягаш.
Спри! Огледай се, аз не съм силна.
Аз съм повяхващо цвете, което има нужда от светлина.
Думите отекват в нищото....
Ти обърна гръб и аз чувам твоите стъпки, които не вървят към мен.
Сбогом...