Помниш ли изгрева над морето?

Помниш ли залеза над равните полета?

Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?

Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.

Желая отново да съм така усмихната и щастлива.

Допуснах те, за да опознаеш моя свят, но ти бягаш.

Спри! Огледай се, аз не съм силна.

Аз съм повяхващо цвете, което има нужда от светлина.

Думите отекват в нищото....

Ти обърна гръб и аз чувам твоите стъпки, които не вървят към мен.

Сбогом...