26 июл. 2013 г., 12:43

Помниш ли?

1.1K 0 0

Помниш ли изгрева над морето?

Помниш ли залеза над равните полета?

Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?

Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.

Желая отново да съм така усмихната и щастлива.

Допуснах те, за да опознаеш моя свят, но ти бягаш.

Спри! Огледай се, аз не съм силна.

Аз съм повяхващо цвете, което има нужда от светлина.

Думите отекват в нищото....

Ти обърна гръб и аз чувам твоите стъпки, които не вървят към мен.

Сбогом...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...