28 ene 2018, 20:36

Помниш ли

523 0 0

Помниш ли

 

Помниш ли денят, нашият ден,

като два гълъба летяхме,

красотата ни следваше в мига

и бяхме плахо щастливи.

Но щастието е мигове красиви,

на порции влиза в сърцето,

и там топли душата моя.

Радвай се всеки миг, всеки час,

че нас ни има на този свят объркан.

А любовта ти разцъфтява и расте,

гърдите изпълва с топлина и зов,

да не свършват красотите в душата.

О, каква любов, безумно луда,

светеща. шепнеща ласка за сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...