Помниш ли

Помниш ли денят, нашият ден,

като два гълъба летяхме,

красотата ни следваше в мига

и бяхме плахо щастливи.

Но щастието е мигове красиви,

на порции влиза в сърцето,

и там топли душата моя.

Радвай се всеки миг, всеки час,

че нас ни има на този свят объркан.

А любовта ти разцъфтява и расте,

гърдите изпълва с топлина и зов,

да не свършват красотите в душата.

О, каква любов, безумно луда,

светеща. шепнеща ласка за сърцето.