21 ago 2017, 15:36

Помниш ли ме?

551 0 0

Здравей,

Знам,че мина време, но реших да ти пиша.

Не знам как да започна, но започвам

Здравей,

Помниш ли ме?

Не?

Така си и мислех. Но аз те помня. Ти беше любознателно, игриво и доста весело дете.

Започваш ли да се сещаш?

Не?

Ами аз съм теб, но когато беше малко дете.

Аз съм твоето минало. Огледало на бъдещето ти. Образ, който не помниш.

Знам, че ти звучи странно. Как може да се забравиш!? Но ти го правиш всеки един ден. 

Събуждаш се и аз съм там. Но изчезвам с първата ти мисъл. Защо ли?

Защото ти ставаш и се замисляш какво трябва да направиш днес, какво ще е поредното нещо, което ще ти пречи или ще развали деня ти. Но ако не мислиш толкова отрицателно, дори и положителните ти мисли ме гонят. Как така ли?

Ами ти мислиш за нещата, които ще получиш, как ще накараш някой да ти завиди за нещо ново, което имаш и т.н.

Но знаеш ли? Аз не се предавам. Аз те чакам. Нужно е просто да ме не забравяш сутрин.

Аз идвам и те наблюдавам и през деня. Виждам решенията ти  и как те ме променят. Зная мотивите ти. А пък мислите ти са ми напълно ясни. Но ти не осъзнаваш това. Не си достатъчно пораснал, за да съжаляваш, че вече ме няма. 

Но аз не ти се сърдя. Нали съм дете! 

Ти ще кажеш, че не разбирам. Но какво си мислил когато беше на 10 или 7 дори на 5.

Всеки твой избор ме отблъсква, но аз се връщам. Нали съм дете! За мен света е една загадка, нещо, за което непрестанно да питам.

Не ме забравяй. Аз винаги съм с теб. Най-вече когато си тъжен, весел и изпитваш страх.

Защо ли?

Защото аз разбирам само от чувства.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...