* * *

Помните ли онази пролет!?

Онази гъвкавата приказка!?

Онова предчувствие и свободно лутане 

сред маркирани шосета,

разтварящи портите на магистралата!?

Тогава имахме крила на ангел.

Имахме весели мигове,

радостни усмивки,

лъчезарни миграции

и животворни пародии словесност.

А сега?

Всичко е клопка!

Капан на съдбата!

Закована летва върху миро!

Катедрален молебен 

                        за жертвоприношение

в безкрайния лабиринт 

                       на живота и смъртта...