* * *
Помните ли онази пролет!?
Онази гъвкавата приказка!?
Онова предчувствие и свободно лутане
сред маркирани шосета,
разтварящи портите на магистралата!?
Тогава имахме крила на ангел.
Имахме весели мигове,
радостни усмивки,
лъчезарни миграции
и животворни пародии словесност.
А сега?
Всичко е клопка!
Капан на съдбата!
Закована летва върху миро!
Катедрален молебен
за жертвоприношение
в безкрайния лабиринт
на живота и смъртта...
© Янислав Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
