26 abr 2013, 7:51

Помня

905 0 2

Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.

Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.

Помня как с целувка изтривах му бръчките...

Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.

Помня и грях и падение! Помня възходи!

Не искам да се връщам на нулата! Не искам споменът да си ходи!

Искам, докато спи, да му разкажа приказка,

за онази любов, която достигнала края

и когато всички си мислели, че вече е минало,

се възродила във ново начало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...