26.04.2013 г., 7:51

Помня

898 0 2

Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.

Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.

Помня как с целувка изтривах му бръчките...

Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.

Помня и грях и падение! Помня възходи!

Не искам да се връщам на нулата! Не искам споменът да си ходи!

Искам, докато спи, да му разкажа приказка,

за онази любов, която достигнала края

и когато всички си мислели, че вече е минало,

се възродила във ново начало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...