26.04.2013 г., 7:51

Помня

903 0 2

Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.

Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.

Помня как с целувка изтривах му бръчките...

Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.

Помня и грях и падение! Помня възходи!

Не искам да се връщам на нулата! Не искам споменът да си ходи!

Искам, докато спи, да му разкажа приказка,

за онази любов, която достигнала края

и когато всички си мислели, че вече е минало,

се възродила във ново начало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...