11 feb 2015, 0:49  

Помня...

  Poesía
498 0 4



Помня как с малкото пари
купувах всеки ден цветя (и още е така).
Помня, че единствената си Любов
ѝ дадох, в едно с душата.
Тя една бе, а ловците много.
Много, но за нея бяха малко,
защото без майка живееше в приют.
Помня още... и колко малка беше ти.
Бръмбарче виждам, но не го убивам.
То ще ми е единственият свидетел,
как тази нощ завинаги си тръгвам.
С парите си за първи път да купя
на себе си цветя да се завия.


Ст. Русев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че ме почувствахте.
  • Страховито, сякаш -40 градуса ме лъхнаха, а пари.
  • Тежък стих!
  • Ако не съм те разбрал неправилно, Станиславе, говориш за летален финал - мъртвият завит с цветя. Жестоко, но образно. Може би Великата любов заслужава Живота да й бъде пренесен в жертва, стига да е доказано велика. Припомняш ми финалните редове на Есенин:

    "В этой жизни умирать не ново, но и жить, конечно, не новей!"

    Поздравление за стиха!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....