11 февр. 2015 г., 00:49 2015-02-11T02:08:42+02:00

Помня...

Поэзия

497 0 4

Помня как с малкото пари
купувах всеки ден цветя (и още е така).
Помня, че единствената си Любов
ѝ дадох, в едно с душата.
Тя една бе, а ловците много.
Много, но за нея бяха малко,
защото без майка живееше в приют.
Помня още... и колко малка беше ти.
Бръмбарче виждам, но не го убивам.
То ще ми е единственият свидетел,
как тази нощ завинаги си тръгвам.
С парите си за първи път да купя
на себе си цветя да се завия.

Ст. Русев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tilenus (Станислав Русев)

Благодаря, че ме почувствахте.

2015-02-11T21:48:08+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Страховито, сякаш -40 градуса ме лъхнаха, а пари.

2015-02-11T16:15:30+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Тежък стих!

2015-02-11T07:37:05+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Ако не съм те разбрал неправилно, Станиславе, говориш за летален финал - мъртвият завит с цветя. Жестоко, но образно. Може би Великата любов заслужава Живота да й бъде пренесен в жертва, стига да е доказано велика. Припомняш ми финалните редове на Есенин:

"В этой жизни умирать не ново, но и жить, конечно, не новей!"

Поздравление за стиха!

2015-02-11T01:11:44+02:00