Tilenus (Станислав Русев)
228 379
11.02.2015 г., 0:49 ч.  

Помня... 

  Поезия
362 0 4



Помня как с малкото пари
купувах всеки ден цветя (и още е така).
Помня, че единствената си Любов
ѝ дадох, в едно с душата.
Тя една бе, а ловците много.
Много, но за нея бяха малко,
защото без майка живееше в приют.
Помня още... и колко малка беше ти.
Бръмбарче виждам, но не го убивам.
То ще ми е единственият свидетел,
как тази нощ завинаги си тръгвам.
С парите си за първи път да купя
на себе си цветя да се завия.


Ст. Русев

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че ме почувствахте.
  • Страховито, сякаш -40 градуса ме лъхнаха, а пари.
  • Тежък стих!
  • Ако не съм те разбрал неправилно, Станиславе, говориш за летален финал - мъртвият завит с цветя. Жестоко, но образно. Може би Великата любов заслужава Живота да й бъде пренесен в жертва, стига да е доказано велика. Припомняш ми финалните редове на Есенин:

    "В этой жизни умирать не ново, но и жить, конечно, не новей!"

    Поздравление за стиха!
Предложения
: ??:??