25 ago 2006, 21:47

Помня

  Poesía
792 0 7
Помня нежния полъх на вятърът южен
и искрящите вечер небесни цветя.
Помня нашия ден - този ден теменужен,
толкоз ярък и хубав - като цветна дъга.

Помня тихия шепот на дървета разлистени,
в свойта сянка прикрили две сърца, две души.
Помня нежните думи от измамност изчистени,
помня твоите по детски невинни очи.

Помня твоите плахи, колебливи движения,
миг преди да целунеш мойта малка уста
и очите ти пълни с ненужни съмнения
и ръцете ти топли върху мойта глава.

Помня тихия плач на дървета изсъхнали,
тези малки пътеки покрити с листа...
Помня твойте ласки с нежна обич облъхнати
и усмивката чудна като светла зора.


Помня тъжната есен, дъждовете и бурите
и едничкото цвете, като знак на протест...
Помня тихото "сбогом" и сълзите по бузите
и залязлото слънце неизгряло и днес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разплака ме!Кой е нямал своята красива невинна детска любов...
    Поздрави и продължавай все така красиво да пишеш...
  • Маги,стихотворението ти е много,много хубаво!Поздрави!6+ от мен!
  • Харесаха ми твоите спомени!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Сърдечен поздрав и от мен,Маги!
    Хубав стих!
  • Благодаря ви за хубавите думи. Понякога ,единственото от което има нужда човек е една усмивка ..и сърдечен поздрав..

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...