25.08.2006 г., 21:47

Помня

788 0 7
Помня нежния полъх на вятърът южен
и искрящите вечер небесни цветя.
Помня нашия ден - този ден теменужен,
толкоз ярък и хубав - като цветна дъга.

Помня тихия шепот на дървета разлистени,
в свойта сянка прикрили две сърца, две души.
Помня нежните думи от измамност изчистени,
помня твоите по детски невинни очи.

Помня твоите плахи, колебливи движения,
миг преди да целунеш мойта малка уста
и очите ти пълни с ненужни съмнения
и ръцете ти топли върху мойта глава.

Помня тихия плач на дървета изсъхнали,
тези малки пътеки покрити с листа...
Помня твойте ласки с нежна обич облъхнати
и усмивката чудна като светла зора.


Помня тъжната есен, дъждовете и бурите
и едничкото цвете, като знак на протест...
Помня тихото "сбогом" и сълзите по бузите
и залязлото слънце неизгряло и днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разплака ме!Кой е нямал своята красива невинна детска любов...
    Поздрави и продължавай все така красиво да пишеш...
  • Маги,стихотворението ти е много,много хубаво!Поздрави!6+ от мен!
  • Харесаха ми твоите спомени!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Сърдечен поздрав и от мен,Маги!
    Хубав стих!
  • Благодаря ви за хубавите думи. Понякога ,единственото от което има нужда човек е една усмивка ..и сърдечен поздрав..

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...