25.08.2006 г., 21:47 ч.

Помня 

  Поезия
541 0 7
Помня нежния полъх на вятърът южен
и искрящите вечер небесни цветя.
Помня нашия ден - този ден теменужен,
толкоз ярък и хубав - като цветна дъга.

Помня тихия шепот на дървета разлистени,
в свойта сянка прикрили две сърца, две души.
Помня нежните думи от измамност изчистени,
помня твоите по детски невинни очи.

Помня твоите плахи, колебливи движения,
миг преди да целунеш мойта малка уста
и очите ти пълни с ненужни съмнения
и ръцете ти топли върху мойта глава.

Помня тихия плач на дървета изсъхнали,
тези малки пътеки покрити с листа...
Помня твойте ласки с нежна обич облъхнати
и усмивката чудна като светла зора.


Помня тъжната есен, дъждовете и бурите
и едничкото цвете, като знак на протест...
Помня тихото "сбогом" и сълзите по бузите
и залязлото слънце неизгряло и днес.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??