13 sept 2006, 22:44

Помня всеки миг

  Poesía
1.5K 0 11

Израснали сме заедно.
Знаем се от деца.
Години наред били сме заедно,
но не и сега.
По улицата се разминаваме,
глави в земята скланяме.
Не смееш да ме погледнеш,нали?
Не искаш да срещаш мойте очи.
И аз да го направя не желая,
че вината ме изгаря.
Изгаря и тебе нали?
Всеки ден се сещам отново и отново
как скарахме се заради хорските лъжи,
как погребахме приятелството си.
Като сестри ние бяхме.
Щастлив живот живяхме.
Но хората ни завидяха
и номер ни изиграха.
Пътищата ни разделиха.
С лъжи приятелството ни унищожиха.
Аз още помня всичко
що заедно ние преживяхме.
Помня всеки миг,
който с теб деляхме.
А ти помниш ли?
Помниш ли колко щастливо живяхме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравете,всички!
    От ясно по-ясно е,че текста се нуждае от преработка.
    Предлагам па писателче да го направи,за да покаже на момичето как се пише.
  • Как не се умори от интрижките си Чаровнико!?
  • Опитах се да помогна на Карина, а тя дали го е разбрала си остава за нейна сметка!
    А ти Чар имаш ли нещо да добавиш друго освен обикновеното?
    Не, нали! Валидно е за теб, "И прасето се върна във бълвоча си"!
    Бъди здрав! Дано и ние!
  • Поща !!!
  • Писателчето не очаквай да падна на нивото ти и да казвам ти какъв си.И повярвай ми аз няма да фантазирам като тебе,няма да говоря пълни глупости като теб,а само истина която не вярвам да ти хареса изобщо,но ще се повтря и ще кажа,че няма да ти падам на нивото.Което всъщност е доста ниско,но не смятам да задълбочавам тази тема.Живеи си живота и не ми се обяснявай на мен дали съм проста или не.Това дали съм или не си е моя работа и теб ни най малко не те късае.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...