Помня всеки миг
Израснали сме заедно.
Знаем се от деца.
Години наред били сме заедно,
но не и сега.
По улицата се разминаваме,
глави в земята скланяме.
Не смееш да ме погледнеш,нали?
Не искаш да срещаш мойте очи.
И аз да го направя не желая,
че вината ме изгаря.
Изгаря и тебе нали?
Всеки ден се сещам отново и отново
как скарахме се заради хорските лъжи,
как погребахме приятелството си.
Като сестри ние бяхме.
Щастлив живот живяхме.
Но хората ни завидяха
и номер ни изиграха.
Пътищата ни разделиха.
С лъжи приятелството ни унищожиха.
Аз още помня всичко
що заедно ние преживяхме.
Помня всеки миг,
който с теб деляхме.
А ти помниш ли?
Помниш ли колко щастливо живяхме?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Карина Кирова Все права защищены
