13 may 2007, 16:19

Помогни ми

  Poesía
649 0 7
Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
При себе си там горе прибери ме,
където красота навред цари.

Където всичко е тъй фино, нежно, чисто.
Където няма тъжни хора и сълзи.
Където са душите ни прозрачни, бистри.
Където топло е и няма мрачни дни.

Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
От злобата човешка защити ме.
От болката душата ми спаси.
 
  декември 1998г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...