13 may 2007, 16:19

Помогни ми

  Poesía
652 0 7
Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
При себе си там горе прибери ме,
където красота навред цари.

Където всичко е тъй фино, нежно, чисто.
Където няма тъжни хора и сълзи.
Където са душите ни прозрачни, бистри.
Където топло е и няма мрачни дни.

Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
От злобата човешка защити ме.
От болката душата ми спаси.
 
  декември 1998г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...