May 13, 2007, 4:19 PM

Помогни ми

  Poetry
647 0 7
Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
При себе си там горе прибери ме,
където красота навред цари.

Където всичко е тъй фино, нежно, чисто.
Където няма тъжни хора и сълзи.
Където са душите ни прозрачни, бистри.
Където топло е и няма мрачни дни.

Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
От злобата човешка защити ме.
От болката душата ми спаси.
 
  декември 1998г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...