13.05.2007 г., 16:19

Помогни ми

648 0 7
Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
При себе си там горе прибери ме,
където красота навред цари.

Където всичко е тъй фино, нежно, чисто.
Където няма тъжни хора и сълзи.
Където са душите ни прозрачни, бистри.
Където топло е и няма мрачни дни.

Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
От злобата човешка защити ме.
От болката душата ми спаси.
 
  декември 1998г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...