13.05.2007 г., 16:19 ч.
Помогни ми
Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
При себе си там горе прибери ме,
където красота навред цари.
Където всичко е тъй фино, нежно, чисто.
Където няма тъжни хора и сълзи.
Където са душите ни прозрачни, бистри.
Където топло е и няма мрачни дни.
Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
От злобата човешка защити ме.
От болката душата ми спаси.
декември 1998г.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
При себе си там горе прибери ме,
където красота навред цари.
Където всичко е тъй фино, нежно, чисто.
Където няма тъжни хора и сълзи.
Където са душите ни прозрачни, бистри.
Където топло е и няма мрачни дни.
Ела при мене. Моля те. Вземи ме.
Вземи ми тялото, душата ми вземи.
От злобата човешка защити ме.
От болката душата ми спаси.
декември 1998г.
© Яница Ботева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И още нещо.Много красиво си я зовяла.Добре,че не се е отзовала на молбите ти.
-
Много тежко ти е било.Много е черно,но ми хареса как е написано.Пак ще те помоля за нещо по-ведро!
-
Аз също те поздравявам, Яница!!!
-
Благодаря ви приятели.
-
Пишеш чудесно, Яница!
-
Добре че те е подминала...
Иначе нямаше да усетиш щастието, което изпитваш сега!
Поздрав, Яни! -
О не, не!
Рано е още!
Много, много рано!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
