От искрите му цветни си набрах топлина
Помогни ми да върнем пак горещото лято,
да изпием на глътки знойни слънчеви дни.
Нека пак да разцъфнат лавандули в полята
и отново изгреят свежи юнски липи.
Нека пак се открием, не, недей да ми казваш,
че това е измама, спомен скрит във безкрая.
Запази във душата, както в моята пазя,
пъстри мигове лято, сякаш късчета в рая.
Остави да потъна в тази златна омая,
насред птичите песни и игри светлина.
То е в мен и за дълго ще остане, аз зная –
от искрите му цветни си набрах топлина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
