Ти идваш отново мой понеделник
и водиш след себе си седмица цяла.
Настъпваш след празник и делник,
довеждаш пролет, лято есен и зима бяла.
И така ден след ден дните отминават,
времето неусетно си тече ли тече.
Само хубавите спомени в мен остават,
мъдрост, сребро в косите на едно старо момче!
Ти пак ще дойдеш след почивните дни.
Хората отпочинали, работата им не натежава.
Щастливи заедно а някои тъжни и сами,
живота продължава, борбата продължава!
Ти пак ще идваш даже мен да ме няма,
но тук ще бъдат моите синове, моите деца!
Те са моето съкровище, гордостта ми голяма,
момчетата ми ще продължат пътя ми на света!
А стиховете ми ще се четат, ще оставя следа!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados