23 февр. 2020 г., 10:20  

Понеделник

1.6K 0 1

Понеделник

 

 

Ти идваш отново мой понеделник

и водиш след себе си седмица цяла.

Настъпваш след празник и делник,

довеждаш пролет, лято, есен и зима бяла.

 

И така ден след ден дните отминават,

времето неусетно си тече ли тече.

Само хубавите спомени в мен остават,

мъдрост, сребро в косите на едно старо момче!

 

Ти пак ще дойдеш след почивните дни.

Хората отпочинали, работата им не натежава.

Щастливи заедно а някои тъжни и сами,

живота продължава, борбата продължава!

 

Ти пак ще идваш даже мен да ме няма,

но тук ще бъдат моите синове, моите деца!

Те са моето съкровище, гордостта ми голяма,

момчетата ми ще продължат пътя ми на света!

А стиховете ми ще се четат, ще оставя следа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....