23 февр. 2020 г., 10:20  

Понеделник

1.6K 0 1

Понеделник

 

 

Ти идваш отново мой понеделник

и водиш след себе си седмица цяла.

Настъпваш след празник и делник,

довеждаш пролет, лято, есен и зима бяла.

 

И така ден след ден дните отминават,

времето неусетно си тече ли тече.

Само хубавите спомени в мен остават,

мъдрост, сребро в косите на едно старо момче!

 

Ти пак ще дойдеш след почивните дни.

Хората отпочинали, работата им не натежава.

Щастливи заедно а някои тъжни и сами,

живота продължава, борбата продължава!

 

Ти пак ще идваш даже мен да ме няма,

но тук ще бъдат моите синове, моите деца!

Те са моето съкровище, гордостта ми голяма,

момчетата ми ще продължат пътя ми на света!

А стиховете ми ще се четат, ще оставя следа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...