27 dic 2015, 12:24

Понеделнишка намижка

  Poesía
644 0 2

Пак започваме битка неделна

и протриваме сънни очи.

Понеделник е вече модерно

седмицата да се честити.


И поели заряд от честитки

се потапяме в новия ден.

С добрите думи се свиква,

а без тях се заражда проблем.


То неделя е всъщност начало,

но на старта подхожда му сън.

И къде се е чуло, видяло

тост с картонена чаша и звън?


Затова понеделника тачим,

а в неделята сладко си спим.

Предстоящите нови задачи,

втория ден от сърце честитим.


Искам с нежна и топла намижка

да ви кажа приятели днес:

Лека седмица с хъс. Без въздишки.

И очаквайте петъчна вест.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво стихотворение. Но... Не е ли редно все пак, както денят завършваме със сън през нощта, така и седмицата в неделя - по същия начин ? Иначе седмицата си започва в понеделник... В противен случай старият израз "след две недели", малко губи смисъл...
  • Лека и от мен, Валко, жив и здрав бъди!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...