Понеже никога не си отивам,

(поне смъртта ще ме намери)

аз моля да не си обидена,

ако стоя на нечие предверие... 

И вероятно пак ще ме излъжат, 

но аз не вярвам вече в приказки. 

Илюзиите за прохладен дъжд 

във тази жега по са близки. 

И всичко повече е вероятно. 

За мене нищо ново, неочаквано. 

Едно единствено и непонятно е, 

защо ти боцкам във душата?... 

Защо съм още твоя мисъл? 

По тяло блудно, недостатъка 

и кръст молитвено, увиснал 

за грях горчив, но всъщност сладък... 

Понеже тръгна ли, съм безвъзвратен,  

(дори смъртта да ми обърне гръб) 

ти знай, че Господ бе ме пратил 

за Теб. С любов. От плът и кръв... 

Стихопат. 

Danny Diester