May 24, 2022, 5:24 PM

Понеже никога не си отивам.

  Poetry » Love
481 0 0

Понеже никога не си отивам,

(поне смъртта ще ме намери)

аз моля да не си обидена,

ако стоя на нечие предверие... 

И вероятно пак ще ме излъжат, 

но аз не вярвам вече в приказки. 

Илюзиите за прохладен дъжд 

във тази жега по са близки. 

И всичко повече е вероятно. 

За мене нищо ново, неочаквано. 

Едно единствено и непонятно е, 

защо ти боцкам във душата?... 

Защо съм още твоя мисъл? 

По тяло блудно, недостатъка 

и кръст молитвено, увиснал 

за грях горчив, но всъщност сладък... 

Понеже тръгна ли, съм безвъзвратен,  

(дори смъртта да ми обърне гръб) 

ти знай, че Господ бе ме пратил 

за Теб. С любов. От плът и кръв... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...