Понякога
953
0
2
Понякога искам да те видя зряла жена,
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана -
твърдо, тежко и хладно.
Черна - като нива разорана,
бяла - като млякото вкусна.
Вечна, неостаряваща те искам,
знойна, горска дъбрава.
Косите ти в длани да стискам,
очите ти - жива жарава.
Но най ми се иска, сгушена в мен,
да потърсиш твоята опора,
дори и изгубен, заблуден,
да ме търсиш без умора...
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана -
твърдо, тежко и хладно.
Черна - като нива разорана,
бяла - като млякото вкусна.
Вечна, неостаряваща те искам,
знойна, горска дъбрава.
Косите ти в длани да стискам,
очите ти - жива жарава.
Но най ми се иска, сгушена в мен,
да потърсиш твоята опора,
дори и изгубен, заблуден,
да ме търсиш без умора...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Георгиев Todos los derechos reservados
