sadistikal (Красимир Георгиев) sadistikal (Красимир Георгиев)
21
Aug 9, 2007, 9:44 AM

Понякога

  Poetry
960 0 2
Понякога искам да те видя зряла жена,
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана -
твърдо, тежко и хладно.
Черна - като нива разорана,
бяла - като млякото вкусна.
Вечна, неостаряваща те искам,
знойна, горска дъбрава.
Косите ти в длани да стискам,
очите ти - жива жарава.
Но най ми се иска, сгушена в мен,
да потърсиш твоята опора,
дори и изгубен, заблуден,
да ме търсиш без умора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0