Aug 9, 2007, 9:44 AM
Понякога
703
0
2
Понякога искам да те видя зряла жена,
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана -
твърдо, тежко и хладно.
Черна - като нива разорана,
бяла - като млякото вкусна.
Вечна, неостаряваща те искам,
знойна, горска дъбрава.
Косите ти в длани да стискам,
очите ти - жива жарава.
Но най ми се иска, сгушена в мен,
да потърсиш твоята опора,
дори и изгубен, заблуден,
да ме търсиш без умора...
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана -
твърдо, тежко и хладно.
Черна - като нива разорана,
бяла - като млякото вкусна.
Вечна, неостаряваща те искам,
знойна, горска дъбрава.
Косите ти в длани да стискам,
очите ти - жива жарава.
Но най ми се иска, сгушена в мен,
да потърсиш твоята опора,
дори и изгубен, заблуден,
да ме търсиш без умора...
© Красимир Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво, добро е
-
Чувствено.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
