laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
13 ene 2011, 12:47

Понякога 

  Poesía » Otra
489 0 6

Понякога е нужно да сме тъжни,

сърцето ни да е космична бездна,

душата ни - заключена окръжност.

И всеки лъч надежда да изчезне.

 

Понякога е хубаво да страдаме,

табута да рушим, да се терзаем,

във кладенци бездънни да пропадаме,

без път за връщане оттам да знаем.

 

И да сме истински, когато плачем,

и мъка в обръчите да  ни стяга.

И езера да бликат под клепачите,

и сенки-грижи върху нас да лягат.

 

Добрият Бог така е сътворил човека:

понякога - самотен и тревожен -

да може после, като му олекне,

да разбере, че Щастието е възможно.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??