laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
13.01.2011 г., 12:47 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
458 0 6

Понякога е нужно да сме тъжни,

сърцето ни да е космична бездна,

душата ни - заключена окръжност.

И всеки лъч надежда да изчезне.

 

Понякога е хубаво да страдаме,

табута да рушим, да се терзаем,

във кладенци бездънни да пропадаме,

без път за връщане оттам да знаем.

 

И да сме истински, когато плачем,

и мъка в обръчите да  ни стяга.

И езера да бликат под клепачите,

и сенки-грижи върху нас да лягат.

 

Добрият Бог така е сътворил човека:

понякога - самотен и тревожен -

да може после, като му олекне,

да разбере, че Щастието е възможно.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??