Понякога
Понякога е нужно да сме тъжни,
сърцето ни да е космична бездна,
душата ни - заключена окръжност.
И всеки лъч надежда да изчезне.
Понякога е хубаво да страдаме,
табута да рушим, да се терзаем,
във кладенци бездънни да пропадаме,
без път за връщане оттам да знаем.
И да сме истински, когато плачем,
и мъка в обръчите да ни стяга.
И езера да бликат под клепачите,
и сенки-грижи върху нас да лягат.
Добрият Бог така е сътворил човека:
понякога - самотен и тревожен -
да може после, като му олекне,
да разбере, че Щастието е възможно.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
