22 feb 2012, 10:32

Понякога... 

  Poesía » Otra
972 1 2

Понякога когато съм сама

и нощите са прекалено дълги,

когато нямам топлина

и чувам виковете вълчи,

когато тишината в мен крещи,

когато плача без сълзи и вопли,

когато всичко около мен мълчи

и няма ги ръцете топли...

Когато самотата ми е дом

и липсите са много, безгранични...

Ела при мен! И ми дай подслон

и за да живея хиляди причини.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??