Понякога когато съм сама
и нощите са прекалено дълги,
когато нямам топлина
и чувам виковете вълчи,
когато тишината в мен крещи,
когато плача без сълзи и вопли,
когато всичко около мен мълчи
и няма ги ръцете топли...
Когато самотата ми е дом
и липсите са много, безгранични...
Ела при мен! И ми дай подслон
и за да живея хиляди причини.