Понякога когато съм сама
и нощите са прекалено дълги,
когато нямам топлина
и чувам виковете вълчи,
когато тишината в мен крещи,
когато плача без сълзи и вопли,
когато всичко около мен мълчи
и няма ги ръцете топли...
Когато самотата ми е дом
и липсите са много, безгранични...
Ела при мен! И ми дай подслон
и за да живея хиляди причини.
© Паула Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
