10 oct 2011, 0:02

Понякога

488 0 0

Понякога изгубва се душата,

отчаяно се лута мисълта.

- Дали съм прав? Дали пък смисъл има

във всеки миг с надежда, изживян от нас?

 

Понякога изгубва се надеждата

и мрак се стели по света край теб,

опитваш се с вяра да надвиеш тъмнината,

за да откриеш светъл лъч по своя път.

 

А знаем всички - факт е, става все по-трудно

в реалния живот ти да откриеш светлина,

с усмивка да посрещаш всяко утро

и със спокойствие да те дарява вечерта.

 

Оглеждаш се и търсиш своя лъч надежда

в този свят, понякога така красив,

сега покрит с мъгла от страх, изпълнен с тревоги

за утрешния ден на този свят.

 

Стъпки без следи…

Викове без глас…

Стонове без звук…

Объркани съдби…

Живи мъртъвци…

Вода, изпълнена с бацили,

които носят плесента в нашите души.

А зная аз душата как се гърчи

и смазана умира всеки ден,

когато няма как да счупи

оковите на мрака покрай нас.

 

Изстрадани дни…

Пародия на живот…

Невиждащи очи…

Нечуващи уши…

Къде се свря надеждата?

Защо се скри от нас?

 

Кога забравихме, че сме човеци

и само гости сме на таз земя?

Кога забравихме, че се очаква

по път към светлината да вървим?

 

И всеки лъч от светлина край нас

е помощ ценна за нашите души

да зададем най-точните въпроси,

а може би и отговор самите ние да дадем.

 

Израствайки духовно,

все по-близо до нас е светлината

огрян от нея ще е земният ни път,

но туй, разбира се, не означава,

че лесен той ще е - в този материален свят…

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...