10 окт. 2011 г., 00:02

Понякога

490 0 0

Понякога изгубва се душата,

отчаяно се лута мисълта.

- Дали съм прав? Дали пък смисъл има

във всеки миг с надежда, изживян от нас?

 

Понякога изгубва се надеждата

и мрак се стели по света край теб,

опитваш се с вяра да надвиеш тъмнината,

за да откриеш светъл лъч по своя път.

 

А знаем всички - факт е, става все по-трудно

в реалния живот ти да откриеш светлина,

с усмивка да посрещаш всяко утро

и със спокойствие да те дарява вечерта.

 

Оглеждаш се и търсиш своя лъч надежда

в този свят, понякога така красив,

сега покрит с мъгла от страх, изпълнен с тревоги

за утрешния ден на този свят.

 

Стъпки без следи…

Викове без глас…

Стонове без звук…

Объркани съдби…

Живи мъртъвци…

Вода, изпълнена с бацили,

които носят плесента в нашите души.

А зная аз душата как се гърчи

и смазана умира всеки ден,

когато няма как да счупи

оковите на мрака покрай нас.

 

Изстрадани дни…

Пародия на живот…

Невиждащи очи…

Нечуващи уши…

Къде се свря надеждата?

Защо се скри от нас?

 

Кога забравихме, че сме човеци

и само гости сме на таз земя?

Кога забравихме, че се очаква

по път към светлината да вървим?

 

И всеки лъч от светлина край нас

е помощ ценна за нашите души

да зададем най-точните въпроси,

а може би и отговор самите ние да дадем.

 

Израствайки духовно,

все по-близо до нас е светлината

огрян от нея ще е земният ни път,

но туй, разбира се, не означава,

че лесен той ще е - в този материален свят…

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...