23 oct 2009, 21:01

Понякога

  Poesía
696 0 0

Понякога съм толкова добра,

като дете на Слънцето

на всекиго дарявам

по мъничко  от свойта топлина.

 

Понякога съм тъмна като нощ,

студена съм като дете на зимата.

Не ме обича никой и не ме желае,

оставам като вятъра сама.

 

Но сред сняг и тъжна тишина,

забравила за нежността,

не мога да живея дълго и започвам

отново да жадувам обичта.

 

Тогава се завръщат птиците,

с дъха си южен ме целуват

и бликват в мен безброй желания

да върна лятото на сините си дни.

 

Ще разбере ли някой моята душа,

ще ми прости ли тези настроения,

връхлитащи внезапно като буря,

отлитащи със всяко ново чувство.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Драганова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...